допило съм

Речник на българския език

1. допило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

допило съм е производна форма на допия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. допило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

допило съм е производна форма на допия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).