допило си

Речник на българския език

1. допило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

допило си е производна форма на допия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. допило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

допило си е производна форма на допия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).