допило е

Речник на българския език

1. допило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допило е е производна форма на допия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допило е е производна форма на допия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).