допилееше

Речник на българския език

1. допилееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

допилееше е производна форма на допилея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допилееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

допилееше е производна форма на допилея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).