допилеело

Речник на българския език

1. допилеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допилеело е производна форма на допилея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допилеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допилеело е производна форма на допилея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).