допилеели

Речник на българския език

1. допилеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

допилеели е производна форма на допилея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допилеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

допилеели е производна форма на допилея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).