допилеела

Речник на българския език

1. допилеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допилеела е производна форма на допилея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допилеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допилеела е производна форма на допилея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).