допилеел

Речник на българския език

1. допилеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допилеел е производна форма на допилея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допилеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

допилеел е производна форма на допилея (мин. деят. несв. прич. м. р.).