допила си

Речник на българския език

1. допила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

допила си е производна форма на допия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. допила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

допила си е производна форма на допия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).