допила е

Речник на българския език

1. допила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допила е е производна форма на допия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допила е е производна форма на допия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).