допиело

Речник на българския език

1. допиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допиело е производна форма на допия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допиело е производна форма на допия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).