допиели

Речник на българския език

1. допиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

допиели е производна форма на допия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

допиели е производна форма на допия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).