допиела

Речник на българския език

1. допиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допиела е производна форма на допия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допиела е производна форма на допия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).