допиел

Речник на българския език

1. допиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допиел е производна форма на допия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

допиел е производна форма на допия (мин. деят. несв. прич. м. р.).