допи

Речник на българския език

1. допи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допи е производна форма на допия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допи е производна форма на допия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).