допечало

Речник на българския език

1. допечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допечало е производна форма на допека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допечало е производна форма на допека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).