доперете

Речник на българския език

1. доперете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доперете е производна форма на допера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доперете — повелително наклонение, мн. ч.

доперете е производна форма на допера (повелително наклонение, мн. ч.).