допели

Речник на българския език

1. допели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допели е производна форма на допея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

допели е производна форма на допея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).