допекло

Речник на българския език

1. допекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допекло е производна форма на допека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

допекло е производна форма на допека (мин. деят. св. прич. ср. р.).