допекла

Речник на българския език

1. допекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допекла е производна форма на допека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

допекла е производна форма на допека (мин. деят. св. прич. ж. р.).