допеело

Речник на българския език

1. допеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допеело е производна форма на допея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допеело е производна форма на допея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).