допеела

Речник на българския език

1. допеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допеела е производна форма на допея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допеела е производна форма на допея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).