допеел

Речник на българския език

1. допеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допеел е производна форма на допея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

допеел е производна форма на допея (мин. деят. несв. прич. м. р.).