дооценил

Речник на българския език

1. дооценил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооценил е производна форма на дооценя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооценил — мин. деят. св. прич. м. р.

дооценил е производна форма на дооценя (мин. деят. св. прич. м. р.).