дооцветяло

Речник на българския език

1. дооцветяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооцветяло е производна форма на дооцветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооцветяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооцветяло е производна форма на дооцветя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).