дооцветял

Речник на българския език

1. дооцветял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооцветял е производна форма на дооцветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооцветял — мин. деят. несв. прич. м. р.

дооцветял е производна форма на дооцветя (мин. деят. несв. прич. м. р.).