дооцветило

Речник на българския език

1. дооцветило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооцветило е производна форма на дооцветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооцветило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дооцветило е производна форма на дооцветя (мин. деят. св. прич. ср. р.).