дооцветил

Речник на българския език

1. дооцветил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооцветил е производна форма на дооцветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооцветил — мин. деят. св. прич. м. р.

дооцветил е производна форма на дооцветя (мин. деят. св. прич. м. р.).