дооформяло е

Речник на българския език

1. дооформяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформяло е е производна форма на дооформям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооформяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформяло е е производна форма на дооформям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дооформяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформяло е е производна форма на дооформям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).