дооформяло

Речник на българския език

1. дооформяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформяло е производна форма на дооформям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооформяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформяло е производна форма на дооформям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дооформяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дооформяло е производна форма на дооформям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дооформяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооформяло е производна форма на дооформям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).