дооформявало

Речник на българския език

1. дооформявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформявало е производна форма на дооформявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооформявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформявало е производна форма на дооформявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дооформявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дооформявало е производна форма на дооформявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дооформявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооформявало е производна форма на дооформявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).