дооформявал

Речник на българския език

1. дооформявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооформявал е производна форма на дооформявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооформявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооформявал е производна форма на дооформявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дооформявал — мин. деят. св. прич. м. р.

дооформявал е производна форма на дооформявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дооформявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дооформявал е производна форма на дооформявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).