дооформил е

Речник на българския език

1. дооформил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооформил е е производна форма на дооформя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооформил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооформил е е производна форма на дооформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).