дооформело

Речник на българския език

1. дооформело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформело е производна форма на дооформя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооформело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооформело е производна форма на дооформя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).