доотворило е

Речник на българския език

1. доотворило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доотворило е е производна форма на доотворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доотворило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доотворило е е производна форма на доотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).