доотворило

Речник на българския език

1. доотворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доотворило е производна форма на доотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доотворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доотворило е производна форма на доотворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).