дооправяло е

Речник на българския език

1. дооправяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооправяло е е производна форма на дооправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооправяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооправяло е е производна форма на дооправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дооправяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооправяло е е производна форма на дооправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).