дооправяло

Речник на българския език

1. дооправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооправяло е производна форма на дооправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооправяло е производна форма на дооправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дооправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дооправяло е производна форма на дооправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дооправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооправяло е производна форма на дооправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).