дооправял

Речник на българския език

1. дооправял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооправял е производна форма на дооправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооправял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооправял е производна форма на дооправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дооправял — мин. деят. св. прич. м. р.

дооправял е производна форма на дооправям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дооправял — мин. деят. несв. прич. м. р.

дооправял е производна форма на дооправям (мин. деят. несв. прич. м. р.).