доопикавало

Речник на българския език

1. доопикавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доопикавало е производна форма на доопикавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доопикавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доопикавало е производна форма на доопикавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доопикавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доопикавало е производна форма на доопикавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доопикавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доопикавало е производна форма на доопикавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).