доопечало

Речник на българския език

1. доопечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доопечало е производна форма на доопека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доопечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доопечало е производна форма на доопека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).