доограбило

Речник на българския език

1. доограбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доограбило е производна форма на доограбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доограбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доограбило е производна форма на доограбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).