дооглозгвало

Речник на българския език

1. дооглозгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооглозгвало е производна форма на дооглозгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооглозгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооглозгвало е производна форма на дооглозгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дооглозгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дооглозгвало е производна форма на дооглозгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дооглозгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооглозгвало е производна форма на дооглозгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).