дообяснил

Речник на българския език

1. дообяснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообяснил е производна форма на дообясня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообяснил — мин. деят. св. прич. м. р.

дообяснил е производна форма на дообясня (мин. деят. св. прич. м. р.).