дообъркал

Речник на българския език

1. дообъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообъркал е производна форма на дообъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообъркал е производна форма на дообъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дообъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

дообъркал е производна форма на дообъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дообъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дообъркал е производна форма на дообъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).