дообучило

Речник на българския език

1. дообучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообучило е производна форма на дообуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дообучило е производна форма на дообуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).