дообучило
1.
дообучило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
дообучило
е производна форма
на дообуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
дообучило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
дообучило
е производна форма
на дообуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).