дообучил

Речник на българския език

1. дообучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообучил е производна форма на дообуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообучил — мин. деят. св. прич. м. р.

дообучил е производна форма на дообуча (мин. деят. св. прич. м. р.).