дообучеше

Речник на българския език

1. дообучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

дообучеше е производна форма на дообуча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дообучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

дообучеше е производна форма на дообуча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).