дообучело

Речник на българския език

1. дообучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообучело е производна форма на дообуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дообучело е производна форма на дообуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).