дообучел

Речник на българския език

1. дообучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообучел е производна форма на дообуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дообучел е производна форма на дообуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).